Корупция от латински: corrumpo – /развалям, покварявам, развращавам/ – най-общо казано е злоупотреба с власт за лично облагодетелстване!

При всички форми на управление има корупция! Степента на корупцията обаче варира значително от дребно използване на влияние до институционализирано рушветчийство и отвъд него! Крайната точка на корупцията е клептокрацията, при която дори външните претенции за почтеност са изоставени.

Нека разгледаме това толкова интересно явление, издигнато в ролята на най-големия звяр и любимите ни непокварени управляващи от ЕС, САЩ, както и нашите родни управляващи, които се борят с него и като го победят това зло, ще ни стане добре.

Преди всичко нека да видим какви са видовете корупция и нейните елементи!

Основно са два вида – Индивидуална корупция и институционална корупция. Те от своя страна могат да са дребна и едра. Всеки от видовете може да бъде организиран или неорганизиран.

Къде и как може да се прояви корупцията в една държава. Тя може да е институционална и/или политическа.

Това уважаема публика в тая република е структурата на корупцията! Това е всичко което е основно. Останалото са подробности върху които може да се разсъждава.

И в крайна сметка до какво може да доведе корупцията?

Всяка държава е съвкупността от населението, т.е. обществото и нейната структура – формата на управление с нейните институции. Всяка държава има собствено законодателство, което е част от структурата и.

От по-горе показаните държавни разновидности можем да заключим, че ще имаме и различни по вид дефиниции за корупция, различни начини на борба и различни резултати. Но ще видим и нещо още по-впечатляващо – ползването на корупцията като политическо оръжие и разрастване на корупцията като интернационално образувание.

Нюанса на който искам да се спра предварително е, че в една държава една практика може да е корупционна, а в друга да не е корупция. Това обаче зависи от законодателството на държавата! А кой прави законите? Политиците в законодателните органи на държавите! Имаме ли политическа корупция като вид? Имаме! Тогава, какво идва да ни покаже горния извод? По-късно ще отговорим и на този въпрос.

Приключихме с теорията и започваме да си изясняваме ужаса в България! Ужаса в света! Какво да очакваме?

И така! Каквото и да става в България поколенията живели в социалистическия и период неминуемо сравняват със сегашното положение. Защо? Просто защото всичко в две държави или както е случая една, но в различни периоди е еднакво по определение и население, но различно по най-важното – жизнен стандарт. По просто казано положението на най-многочислената част от населението. Добре ли е – всичко е добре! Зле ли е, започва напрежението!

Сега положението в България е доста напрегнато и нека да го разгледаме от висотата на познанието ни за корупцията!

Защо ще попитате? Ами защото постоянно от ЕС ни говорят, че сме потънали в корупция, а сега и САЩ взеха, че санкционираха български магистрат и семейството му за корупция!

Започвам по ред.

В тоталитарна България институционалната корупция е сведена до нула! Няма как, при този начин на управление да се допуска корупция от друг вид освен дребна, и то ако някъде се открие, или корумпираните се наказват и се потулва, или се вдига голяма гласност за назидание и деклариране на успех на партията ръководителка. С пример – това е някой чиновник да получи облага от поста си. Да определено е имало, но в незначителни размери!

За разлика от тази обаче, политическата корупция е стандарт! Само партийни кадри могат да заемат постове от държавната управленска структура, като в най-висшите не се допускат безпартийни.

В резултат имаме Олигархия! Тоталитарна олигархия! Сравнително малка част от властимащите са непосредствено управляващи и голямата част от населението е със сравнително равен жизнен стандарт. Целта на управляващите е на първо място винаги да са сред висшата управа с което си осигуряват и по-висок жизнен стандарт!

Какво е сега?

За времето на демократичната форма на управление в България се стигна до следния връх! Имаме Олигархия, но не тоталитарна, а Клептократична!

Клептокрацията е „Управление на крадците“! Това е управление, при което официалните лица и управляващите кръгове като цяло търсят лично облагодетелстване и политическа власт за сметка на широките слоеве от населението. По дефиниция, клептокрацията не е форма на управление, а характеристика на управление, ангажирано с подобно поведение.

Ето това е ужаса!

Пълно падение на държавата и държавността! Получихме Територия в която управлява Олигархоклептокрация! Това е 100% институционална корупция плюс 100% политическа корупция, поддържана с непотизъм в провинциалните управления. /Непотизъм – Управление на роднините и близките на тези, които са на власт, но в България е  по подобие на управлението на мафиотските кланове./

Не просто ужас, а това е дъното! Дъното, защото управляващата върхушка няма възможност да се обогатява от ограбване на населението на други държави или е доста ограничена в това, а скубе собствения си народ, че даже и в съюз с външни грабители.

Интересен момент е, че сега има сътресения във върховете и освен, че страда населението падат и жертви сред олигарсите.

След като си отговорихме на въпроса до къде може да ни доведе корупцията следва другия въпрос.

Какво може да се направи срещу корупцията в България?   

За да разберем какво ще стане с корупцията в България трябва да знаем кой е върхът на корупцията в света. Този връх е достигнат от човешката цивилизация вече за трети път.

По принцип формата на управление е авторитарна.

Първи път е управлението на Хитлер в Германия. Можем да говорим единствено и само за 100% институционална корупция. Имаме Олигархия! Един вид тоталитарна, но за разлика от следващата има голям процент частна собственост в държавата.

Втория път е тази която споменахме в България – институционална корупция на 100% без наличие на частна собственост в държавата.

Третия връх на корупция е тъй наречения Държавен капитализъм. Той има скрита форма САЩ и открита Китай. В САЩ имаме управление на олигархия скрита зад глобални конгломерати и федералния резерв. При Китай аналог на федералния резерв е комунистическата партия.

Разликите в корупцията при Хитлерова Германия, Социалистическия лагер и сега САЩ и Китай е очевидна. В първите два случая имаме 100% институционална корупция и почти нулева индивидуална, докато в последния случай имаме 100% институционална корупция /скрита и открита форми/ и голям процент индивидуална.

Каква е тенденцията?

Няма начин институционалната корупция да е под 100% и да имаме успешна държава или глобална такава. Индивидуалната корупция ще има голям процент до момента в който управляващата олигархия се превърне в глобална.

И тогава можем да очакваме естествения край на капиталистическия начин на производство, защото всяко друго изменение ще е връщане назад в развитието на човечеството.

Как стои въпроса с България?

След това дъно което достигнахме са възможни няколко варианта:

Подмяна на част от олигархичното управление и интегрирането му с ЕС ако се запази и развие. Или общо казано управление синхронизирано с външен контрол и цел достигане на стандарта на общността.

При разпадане на ЕС и развитие на охлокрация! Да, няма да е анархия, нито революция, а охлокрация независимо до какъв край ще доведе. Само тази пейоративна форма на управление ни липсва!

Comments :

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.