Виж темите без отговор | Виж активните теми Дата и час: Пон Апр 21, 2014 2:08 pm



Отговори на тема  [ 64 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 7  Следваща
 Поезия 
Автор Съобщение

Регистриран на: Пет Юли 04, 2008 12:34 am
Мнения: 66
Здравейте, на този свят има и по-приятни неща от нищене на табла, проблеми и свади. Иска ми се отваряйки форума сутрин да намираме и нещо позитивно, което да топли душата. Стартирам с едно стихче, което не е мое, но ми допада.Надявам се и вие да поместите свои любими стихове, а защо не и написани от самите вас :)

ДОРИ ДА СТАНЕШ ЛЕД
Докоснах те със сянката на вятъра.
Прегърнах те със гъстата мъгла.
Преследвах те навсякъде с душата си.
Преследвам те сега и с любовта.

Дори да си отидеш, тя се връща.
Остава в нощите ми като силует.
И да не виждам блясъка в очите ти,
обичам те! Дори да станеш лед…
Анна Влахова


Съб Сеп 20, 2008 12:53 am
Профил

Регистриран на: Нед Юли 13, 2008 12:55 pm
Мнения: 11
Здравейте, приветсвам Сладка болка за темата, нека деня на всички започне с усмивка, а как ще завърши, дано също с усмивка :))



КЛЮЧ


Копняли са ме толкова ръце
и още толкоз погледи ме пиха.
Не стигнаха до моето сърце,
защото ключ за него не откриха.

С какви ли не ключета не опитваха -
със външност, физика, галантност, ум,
а други пък с богатство ме оплитаха,
с престиж и власт...Излишен шум!

Не сетих как невинното амурче
прободе ме със твоите ръце!

Сърцето много лесно се отключва,
когато се отключва със
Сърце!


Съб Сеп 20, 2008 1:58 am
Профил

Регистриран на: Вто Сеп 02, 2008 7:12 pm
Мнения: 53
Местоположение: в сърцата на любими хора :)
ПРиятен ден и от мен!

Това е за всички , които не пишат във форума, а имат регистрация.

Бях птица . Отдавна
и зная какво е летеж -
простора как мами
с неистов копнеж
към него да литнеш
широко разперил криле.
Да можеш , да искаш...
да имаш сърце
мечтите да гониш
в безкрайно небе.
Но птиците имат криле.
А хората? Хората те
отколе си имат ръце.
И въпреки всичко
небето поглеждат
със поглед зареян,
със скрита надежда
и все се опитват
на сън да политнат.
Грешите , бе хора!
Не спете!
Сърцето ви тегли!
Със него летете !
Сърцето отколе
политва нагоре
да дири простори
все нови и нови...
И птиците също
летят със сърцето,
а не със крилете
не,не със крилете...!


А сега един добър пример за еротика ! Това е любимия ми поет. Накрая остана сам , беден ,гладен ,забравен, но с огромно сърце. Мир на праха му!

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.


Христо Фотев

_________________
Кой, ако не аз ?! Кога, ако не сега ?!


Съб Сеп 20, 2008 8:53 am
Профил

Регистриран на: Пет Сеп 19, 2008 9:34 am
Мнения: 12
Sladka_bolka, присъединявам се към към желанието ти за по-ведра нотка във форума, но ако човек не носи поезията в душата си и красотата не би усетил от нея( дори и да я чете и помества).

Evelina__


КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища премазани
нов път си направи и сам тръгни.

Трънлив и зъл е на живота ребуса
на кръст разпъва нашите души,
загубил всичко, не загубвай себе си.
Единствено така ще го решиш .


А сега ще си позволя да поместя едно стихотворение от Елена Бързева с нейно съгласие, тъй като в момента тя е блокирана и не може сама да го направи.



Изповед
Не може, Господи, не може да е истина
така да те боли и още да си жив!
Сълзите като със прокоба зла орисани,
да спират на очите ти в мига преди да се родят!
Да искаш да прегърнеш някого,
а той да е един почти измислен блян.
И като в унес наркотичен длани да протягаш
към нещо дето никога не си видял!
Не, Господи, не може да е истина,
да се живее като в сън!
Една мечта, сърцето ти обсебила,
да преобърни целия ти свят!
О, Господи, не може да е истина,
не може да е истина това!

Елена Бързева


Съб Сеп 20, 2008 9:05 am
Профил

Регистриран на: Пон Авг 04, 2008 10:04 pm
Мнения: 37
Здравейте ,форумци!
Ето нещо и от мен,не е в рима,но ако
в определени ситуации от забързаното ни ежедневието си
припомняме поне частица от това,вярвам,че всеки ще усети
щастието по-близо до себе си.Пожелавам Ви го с цялото си сърце.



Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.


Съб Сеп 20, 2008 11:41 am
Профил

Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 10:35 pm
Мнения: 2
НЯКОЙ ДЕН


Някой ден,
когато поискаш
да забравиш очите ми –
ще замръзне душата ми -
стрък трева от нозете ти стъпкана!

Някой ден...

Но сега все още сме
неразумни и търсещи,
ненаситни и искащи,
без замисляне даващи!

Някой ден,
когато забравиш
да целунеш лицето ми,
ще угасне сърцето ми –
със дъха на ръцете ти дишащо!

Някой ден...

Днес все още
песен раждат в мен ласките,
смях се таи във сълзите ми,
а животът извира от твоите устни!

Някой ден
твойте стъпки ще разкъсат
света ми на късчета...

Някой ден...


Здравейте! Макар и скрундза ще споделя с вас един мой стих. Иска ми се да ви хареса! Поезията е моят начин на мислене и усещане на света!


Съб Сеп 20, 2008 2:15 pm
Профил

Регистриран на: Вто Сеп 02, 2008 7:12 pm
Мнения: 53
Местоположение: в сърцата на любими хора :)
Аз не обичам
/Владимир Висоцки/


Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

_________________
Кой, ако не аз ?! Кога, ако не сега ?!


Сря Сеп 24, 2008 3:34 pm
Профил

Регистриран на: Чет Сеп 25, 2008 12:20 pm
Мнения: 24
Някога , когато бъдем стари
и се греем на жаравата от изгорели чувства
всички ще се надпреварват
да припомнят имена ....
лица...
и устни ...
да броят като монети звънки
свойте щастия неизброими
само аз ще се усмихвам през снега на свойта зима
.....................
дълго любих и малцина
в зимата и скрежа
ще ме стопли стара и истинала
вярата за истинската нежност.

Това е част от стих на В. Вихра
помня го от преди може би 30 години
не мога да намеря оригинала
помогнете , ако някой го има !!!


Пет Сеп 26, 2008 12:52 am
Профил

Регистриран на: Пон Авг 04, 2008 10:04 pm
Мнения: 37
Интернет


Кибернетичен век -
измислена реалност,
векът на Интернет,
фалшива виртуалност.

Седят жени, мъже,
със погледи безумни
пред нови богове -
свръхмощни пентиуми.

Със погледа си вперен,
с клавиатура в скута,
вместо с приятел верен,
с безмълвния компютър.

В хорото пак се хващат,
танцуват и по двойки -
по кабел си препращат
последни ем-пе-тройки.

Вместо целувка в мрака
и пролетно цветенце,
тя тръпнещо очаква
кльомба, скоба и тиренце.

А той вместо на бира
със старите другари
във чата дава фира,
дано не се опари...

С прииждащите зомби
воюват пък децата
и с нов заряд от бомби
потеглят към звездата.

Но кабелът пропуква
и връзката отмята
и нещо ти изкуква,
че пак си на земята.

А богът ти от трона
те гледа пак безмълвно.
Натискаш му бутона
и в стаята е тъмно.


Пет Сеп 26, 2008 9:11 am
Профил

Регистриран на: Вто Сеп 02, 2008 7:12 pm
Мнения: 53
Местоположение: в сърцата на любими хора :)
Колко сме смешни, колко сме жалки!
Как ни поробват чувства - подпалки!
Колко враждебни, колко сърдити,
колко на дребно тровим си дните!
Колко сме остри, даже без нужда -
чисто и просто - колко сме чужди!
Колко се мразим, колко си пречим!
Сякаш на тази земя ще сме вечни

Надежда Захариева

_________________
Кой, ако не аз ?! Кога, ако не сега ?!


Пет Сеп 26, 2008 12:52 pm
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 64 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 7  Следваща

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Designed by ST Software for PTF.
Лаптопи
Общи правила и условия